Трудно ми беше но вече съсипах вси1ко и можеби и за по-добре...по добре да е в неведение от колкото да ме презира ...аз вече всяка вечер гледам нощщното небе мислейки как гледам очите му под луната...исках този ден...мечтаех за този ден и въобще всичко в мен трепереше за един едничък миг с него...но ако го видя незнам какво ще стане...как ще реагирам когато очите ми срещнат неговите и изобщо той е начетено момче а аз какво съм в крайна сметка ...Ивсе пак вечерите са мои и аз ще продължавам да гледам нощното небе и какво ми остава в крайна сметка ...снимки над които да градя спомени..и широкото небе под което се намира и той ...просто така се получи и ми е много мъка но може и за по добре ...а засега ще си чакам сама под проливния дъждец
Няма коментари:
Публикуване на коментар