Даваш им това което искат
казваш им лъжатите които им трябват
истината от тръни и лед криеш само за себе си
докъде ще стигнеш с това
всичко потъва бавно в река от кръв и спомени
къде отива душата ти
къде си ти всъшност...в измисления свят на
изкормвачите на съзнанието ти
там всичко е празно и ти си единствения който
присъства в одата на любовта им...измислица от неродените...нежеланите....
непросветените,но знай че смъртта умира трудно
ти никога неще постигнеш възвишението ,просто
играеш живота си с заровете на дявола
ще те отхвърля...този свят ми принадлежи и ти няма да
го фълшифицираш
пулса на тъмнината и черните престъпления те съживяват но ти все още не си жив...
просто искаш да събудиш демона в себе си
просто ти писна всички да се подиграват с теб
просто ти писна да се давиш в отчаяние
затваряш очи и виждаш обетованата земя..
която всъшност несъществува а е плод на илюзия
молиш се за утешителна прегрътка дори от мрака
....нямаш нищо...нямаш нищо е викът н а твоето съзнание
чупиш...нараняваш ...непрощаваш....това си ти
ангелите заслужават да умрат....защото ти си нещастен
погребват те мъртав и какво от това?!!
плуваш в твоята вековна река
седиш с надежда към гроба аз просто прося обич
студена е душата ми
неизказана е болката ми е откакто ме изоставихте като роза в дъжда
аз се заклех в бръснача с черно острие от вяра което ме преряза
дълбок е разреза в сърцето ми
смъртта просто ме избра за нейна вечна булка
аз съм просто девица в тъмна нощ
смъртта иска сърцето ми
не искам този свят който не ме заслужава
идвам и умирам в ръцете си
това е моят край...но тя ще те обича завинаги
аз хващам ръката на смъртта а тя ме обича...завинаги
черен гарвън дойде и предизвика ....кръвта ...плачът...риданието
Няма коментари:
Публикуване на коментар