Дъжд вали и студ ръми
когато се събудих ние бяхме просто приятели
чувствам се изгубена и изплашена
но затваряйки очите си видях начина по който истинси те гледам
и чувствам се безсмъртна докосвайки кожата ти и вглеждайки се в сърцето си
отново си до мен по онзи начин...
всичко е същото но осещам как ритъма на сърцата се преплита и
знам ,че ще бъда безсмъртна обичаща очите ти и където си ти
там ще е и моето сърце
тичайки през ледовете държи мен надежда една...да те намеря бавно
вече чувствам безсмъртието и винаги ще бъда там...твоята зора ще бъда аз
и някак чувствам че мястото е различно
затварям очи ,за да избягам от стените които ме заобикалят
и се нося в тишината за да притъпя болката си
събуждайки се споменът за нас ме наранява
ще се отдам на съня и болката ще забравя
Някъде далеч или точно до мен ти неможа да ме откриеш

Sad and...alone

bях младa, но не бях наивна.Гледах безпомощно, като че той се обръщашe, за да си тръгне завинаги и сега все още ме боли и трябва да заплача.Миналото е толкова обсебващо, че дори и да положиш усилие, не би могъл да го погребеш.След всичкото това време не съм си и помисляла, че ще сме тук,kогато любовта ми беше сляпа за теб,но не можех да те накарам да го забележиш,ти просто не можеше да го видиш.Обичах те повече, отколкото би могъл да си представиши част от мен умря, когато те пуснах да си тръгнеш.Заспивах с единствената надежда,да сънувам, че всичко ще е както преди,но нощите като тази изглеждат мимолетни,изчезват, когато се сблъсквам с реалността.След всичкото това време не съм си и помислял, че ще сме тук,когато любовта ми беше сляпа за теб,но не можех да те накарам да го забележиш,и просто не можеше да го видиш.Обичах те повече, отколкото би моглъл да си представиши част от мен умря, когато те пуснах да си тръгнеш.

След всичкото това време би ли поискал някога да си тръгнеш,може би вярваш, че ще го направиш,може би вярваш, че любовта ми беше сляпа за теб.Но не можех да те накарам да го забележиш,ти просто не можеше да го видиш.

Приключих....

Господи...направих нещо...направих грешка
Как можах....
питам се как ....как можах пак да посегна към хапчетата...питам се как
как можах да посегна отново към ножа....
заради някой който не изпитва нищо към мен...
Питам се къде ми е ума....питам се от коя лудница съм излязла ...
.докъде ще стигна....докъде.. къде си...как си...липсваш ми ...
не заради думите като-Хей спокойно...гледай напред...горе главата......
не ми лиспваш затова ,че всеки път си против мен...а как можа да ми кажеш че при мен не е същото....човек може да обича и на 13 и на 50 ...все е едно и това е любов...
ти си живееш живота сега но ти обещавам ,че яко те видя очите ми ще те погледнат с презрение...ръцете ми ще се стиснат от гняв ...ще затреперя от ярост и много добре знам ,
че това ще погуби само мен ...знаеш ли ..исках да ти бъда близка...исках да споделя живота си с теб...исках да прекарам повече време с теб...но всички ми казват-
той не те заслужава....аз ,само единствено аз мисля че все още има надежда ...ама шибаната надежда незнам откъде съм си я измислила.... нещо ми шепне ,че небива да спирам ....нещо ми шепне ,че ти щеше да си човекът с който да забравя за всичко останало.....свършиха тези мисли вече...приключих изобщо със теб и твоите прегради...приключих защото просто няма смисъл....

Нощта...

Казвам сбогом вече на себе си...на света...на всичко красиво
Споменът за теб остава....нощта не се забравя
онази прекрасна нощ....в която беше мой...
В която не бях за теб дете....нито наивна...нито безчуввствена
Нито имаше проклетите прегради...ти беше с мен
Времето минава...болката оставя огнетите си следи по моята кожа
и ли ти беше човека с ножа...който го заби дълбоко дълбоко в сърцето ми
Разбрах смисъла на всичко...
Нищо не е било така...както трябваше да бъде..
Стъпка по стъпка се опитвах да стигна до теб
Ти просто не ми позволи...отблъскваше ме...усещаше се
Но онази прекрасна нощ....тя си остава завинаги спомен
В нея са ...устните ти...прегръдките ти...ръцете ти...невинните ти думи
Нощта в която се почувствах жива
А тя нощта..е тя ще живее
ЗАВИНАГИ

Какво стана с мен !?

Къде изчезнаха всички чувства?!
Защо съм обичана,чак когато си отидо от тук ?!
Никога в живота си не съм се чувствала така сама
както когато отпих от часовника на оставащото ми време
Това ли е края на надеждата
Аз просто исках някой като мен
Ти имаш това което някога имах аз
този непростим живот...
Никой не иска да види как още една черна роза се ражда
и леглото на смъртта бавно се покрива със сняг
В небесата моята песен ще бъде изпята последна
Желанието ми е за смърт без молитва
Почувствай се с мен завинаги
поне веднъж, всичко което желая
се изразява в това да те намеря някой ден.
Моята любов , тя е толкова дълбока.
Винаги мечтай за мен.
Всичко, закоето съм копняла са двете мечти, споделени с теб.
Едната сега я притежавам, другата ще остане завинаги мечта.
Твоя, аз винаги ще желая да бъда
Наведен поглед.....цял живот самота
Каквото и да върви в сърцето ми ще върви само
Не остана любов вече във мен
Нито очи за да те погледна повече...
Моят час вече наближава....но аз ще бъда завинаги твоя
Някога ние плувахме в същите води, на лунна светлина
Все още пиша песните си за онзи мой сън
Струващ всичко, което някога мога да бъда
Изгубих пътя пред себе си
Време е никога да не задържаме любовта си

Все същият горчив спомен...

Помниш ли когато ритъма на съррцата ни се преплиташе
Помниш ли как се вгуших в теб...как усетих ръцете слети с моите
Защото аз помня устните ти върху моите
защото аз помня как впих ръце в меката ти коса
Ти ме погледна и миказа неща....които със идването на залеза
Осъзнах ,че са лъжа
Помниш ли ...обеща ми че ще си до мен
Помниш ли как ми даваше упора всеки ден
А сега можеби си забравил...
Помниш ли когато посрещтнахме изгрева в цветната градина
Сега аз знам че любовта ти отмина...
А няма ден...в който да не заплача.. и питаш защо?
Когато видях опора...тя ми бе отнета
Може би просто знам отговора, но не искам да го призная
пред себе си...Просто закакво направи всичко това?!!!
Питам и мъча себе си...какви ли не въпроси...а какви
прости отговори
Помниш ли ...как ми обеща,
но всичко явно е било една красива лъжа
Сега вия като вълк над скала и се питам
какво направих ,за да бъда сама?
Къде сгреших... къде..нараних ли те или не?
Още се крепя на някаква минимална надежда
Казваш ми че рано или късно всичко се подрежда
Не... не и при мен ...нещата далеч не са такива
Имам чувство че всичко си отива...всичко заедно със теб
Сега ще запомня и аз... някой ден ще потърсиш това малко момиче
Което принц видя във теб....мо то ще е превърнато просто във лед
и само едно ще го подържа жива...споменът за нашата приказка красива ..Падението ми ще е за теб
Любовта ми ще бъде в теб
Ако ти бъдеш този, които ме пореже
Ще кървя завинаги
Ухание на морето преди
събуждането на света
Заведи ме към...
В синият спомен...

Писмо до.......никой

Премина ти през моето сърце като електрошок
какво ми стори незнам и аз
но сърцето ми тръпне в мисъл за теб всеки час
бяхме деца....бяхме щастливи
но ти неосъзна какво наистина изпитвах аз към теб
бях дете ...но любовта ми бе чиста
бях наивна ,но наистина те обичах
сега е време да си кажем сбогом
но ти все още ми липсваш все така силно
времето ще покаже чувствата ми към теб
ти ще се убедиш може би и в друго време че
не мога без теб....ще се видим в друго време
но ти обещавам че все чистата любов ще изпитвам
помниш ли ме там до реката...помиш ли ме в мрака
тези дни отминаха като падащ лист
ти ме повика...ти повика и сърцето ми...
събуди го от дълбок сън
тичам из цветята търсейки те във всеки стрък
бягам през времето за да те открия някъде там
ти беше онова момче с китара...чиято мелодия ме плени
с чиито очи ме озари....ръцете ти...прегръдките ти....
начинът по който ме успокояваше....бе заличен
искам да те намеря през ощтите в които бе до мен
искам да се вгуша както в дните в които бяхме щастливи
Всякъш вече съм преродена....сърцето ми отново е смразено
няма никакъв смисъл....като пречупена се нося
Като вълк единак аз бродя
обръщам се към светлината....крещя...но ти не ме чуваш
Последното което искам е да си изкопая гроб..на който
щеше да пише ....тук почива мирът ...надеждата и любовта
Хората долу спят докъто ние летим...
яздя среднощтната луна
откривам ,че мога да летя толкова високо с теб
Високо над света .....дърветата преминават през мен
Ти не ми повярва....никога
аз плувам в замръзналото небе и преминавам над света който така и не
успях да открия
Помни не ръката,която ги е написала
Помни само стиховете,помни плачът на пишещия песни....
тази любов...тя е ода за моето погребение
ти си моят убиец
ти ме нарани вътрешно....тази болка ме погуби
любовта беше просто оръжие разделящо ме от теб
а ти бе лсънцето ...греещо над гробницата на моите мечти ...толкова крехки
На добър час,няма какво да кажа
Близо до кръстта на моя гроб и тези вечно горящи свещи
Сълзите текат...сълзи на любов...сълзи на страх
Една звезда си отиде...а заедно със нея и ти
Толкова много ли си струва да живееш за да умреш
това бе едно любовно писмо към .........никой
Никога не въздишай за по-добър свят
Всяка мисъл която съм написала ....Всичко за което мечтая е за нощта
Където и да си желан..стана тръпка ,която никога не съм познавала
Сладката китара...написала живота ми
Научи ме на любов,защото се страхува, че си е отишла
Толкова много още искам да дам...
А на онези,които ме обичат!
Съжалявам!!!
Времето ще покаже горчивото ,,Сбогом,,
А теб,,,,иска ми се да не те чувствах повече....
Някога сърцето ми биеше с ритъма на падащия сняг!
Всичко това...за сърцето което никога не съм имала
Просто ми се ще да ме целунеш докъто кожата ми още
е топла...докъто устните ми още са червени
Младото ми сърце бе създадено за любов,не за болка
Аз помня как косата ти уляваше вятъра
Иска ми се да ме прегърнеш докъто сърцео ми още е чисто..
Исках да хвана ръката ти...докъто моята още не е
белязана..
Исках да те обичам докъто нощта крие изпепеляващият изгрев
Първите мигове любов никога не се връщат
Миговете на страст никога не се губят
Минават дните ми в ридание
Позволими да си отида...
Тъжна живях,тъжна ще си отида
Никога не те обвиних....
Аз помня нощта
Луната и мечтите които споделихме..защото те обичах
Треперещата ми лапа в твоята ръка...мечтаейки за тази прекрасна земя
Докосвайки те с целувката на звяр
Знам че мечтите ми са направени от теб
От теб и само за теб...
Обичай ме преди последния лист да падне
Незнаеш ли тази приказка...в която всичко което някога съм искала ...никога
няма да имам...Че кой би се научил да обича звяр..?!
Оставям те заради мен...за да не се разруша
Просто стоя сама...
Немога да се обвинявам като незнам и къде сбърках...може би затова че ти признах всичко
Свободата ми си умря с теб, а аз търся себе си
Кога ли ще се почувствам жива отново...поне още един път
Може би сега като знам че ти си щастлив ...ще си отида спокойна
Можеби в друг живот ще те намеря ,за да те открия отново
Можеби след векове ще почувствам любов....която я няма
Опитвам се да проумея...но дълбоко в главата ми ти никога
Няма да си отидеш