Помниш ли когато ритъма на съррцата ни се преплиташе
Помниш ли как се вгуших в теб...как усетих ръцете слети с моите
Защото аз помня устните ти върху моите
защото аз помня как впих ръце в меката ти коса
Ти ме погледна и миказа неща....които със идването на залеза
Осъзнах ,че са лъжа
Помниш ли ...обеща ми че ще си до мен
Помниш ли как ми даваше упора всеки ден
А сега можеби си забравил...
Помниш ли когато посрещтнахме изгрева в цветната градина
Сега аз знам че любовта ти отмина...
А няма ден...в който да не заплача.. и питаш защо?
Когато видях опора...тя ми бе отнета
Може би просто знам отговора, но не искам да го призная
пред себе си...Просто закакво направи всичко това?!!!
Питам и мъча себе си...какви ли не въпроси...а какви
прости отговори
Помниш ли ...как ми обеща,
но всичко явно е било една красива лъжа
Сега вия като вълк над скала и се питам
какво направих ,за да бъда сама?
Къде сгреших... къде..нараних ли те или не?
Още се крепя на някаква минимална надежда
Казваш ми че рано или късно всичко се подрежда
Не... не и при мен ...нещата далеч не са такива
Имам чувство че всичко си отива...всичко заедно със теб
Сега ще запомня и аз... някой ден ще потърсиш това малко момиче
Което принц видя във теб....мо то ще е превърнато просто във лед
и само едно ще го подържа жива...споменът за нашата приказка красива ..Падението ми ще е за теб
Любовта ми ще бъде в теб
Ако ти бъдеш този, които ме пореже
Ще кървя завинаги
Ухание на морето преди
събуждането на света
Заведи ме към...
В синият спомен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар