Дъжд вали и студ ръми
когато се събудих ние бяхме просто приятели
чувствам се изгубена и изплашена
но затваряйки очите си видях начина по който истинси те гледам
и чувствам се безсмъртна докосвайки кожата ти и вглеждайки се в сърцето си
отново си до мен по онзи начин...
всичко е същото но осещам как ритъма на сърцата се преплита и
знам ,че ще бъда безсмъртна обичаща очите ти и където си ти
там ще е и моето сърце
тичайки през ледовете държи мен надежда една...да те намеря бавно
вече чувствам безсмъртието и винаги ще бъда там...твоята зора ще бъда аз
и някак чувствам че мястото е различно
затварям очи ,за да избягам от стените които ме заобикалят
и се нося в тишината за да притъпя болката си
събуждайки се споменът за нас ме наранява
ще се отдам на съня и болката ще забравя
Някъде далеч или точно до мен ти неможа да ме откриеш