Господи...направих нещо...направих грешка
Как можах....
питам се как ....как можах пак да посегна към хапчетата...питам се как
как можах да посегна отново към ножа....
заради някой който не изпитва нищо към мен...
Питам се къде ми е ума....питам се от коя лудница съм излязла ...
.докъде ще стигна....докъде.. къде си...как си...липсваш ми ...
не заради думите като-Хей спокойно...гледай напред...горе главата......
не ми лиспваш затова ,че всеки път си против мен...а как можа да ми кажеш че при мен не е същото....човек може да обича и на 13 и на 50 ...все е едно и това е любов...
ти си живееш живота сега но ти обещавам ,че яко те видя очите ми ще те погледнат с презрение...ръцете ми ще се стиснат от гняв ...ще затреперя от ярост и много добре знам ,
че това ще погуби само мен ...знаеш ли ..исках да ти бъда близка...исках да споделя живота си с теб...исках да прекарам повече време с теб...но всички ми казват-
той не те заслужава....аз ,само единствено аз мисля че все още има надежда ...ама шибаната надежда незнам откъде съм си я измислила.... нещо ми шепне ,че небива да спирам ....нещо ми шепне ,че ти щеше да си човекът с който да забравя за всичко останало.....свършиха тези мисли вече...приключих изобщо със теб и твоите прегради...приключих защото просто няма смисъл....
Няма коментари:
Публикуване на коментар