живота

Твърде много искаме,

а твърде малко даваме...

Твърде много мечтаем,

а твърде малко се опитваме да ги осъществим...

Твърде много мразим,

а искаме да ни обичат...

Твърде бързо падаме,

за да можем да се спрем...

Твърде много лъжи,

а търсим истината...

Твърде много страх,

а се правим, че ни е смешно...

Твърде много илюзии,

на които искаме да повярваме...

Твърде много тъмнина,

в която все още търсим светлината...

Твърде дълго искахме смъртта,

а сега търсим живота...

Твърде много презирахме,

а сега искаме да бъдем единствени...

Твърде много мамихме,

а сега търсим честност...

Твърде много фалшиви сълзи проляхме,

а сега ще се удавим в истинските...

Твърде дълго чакахме слънцето да изгрее,

че вече не помним топлината му...

Толкова много зло направихме,

а очакваме прошка...

Толкова малко направихме,

а искаме да получим нещо...

Твърде дълго живяхме така,

а сега не можем по друг начин...

Толкова много болка,

но още съществуваме... докога?

Да искаме, да очакваме, да молим и да обещаваме...

Толкова много време,

че не помним дори кои сме....